Πασχαλίδης Μιλτιάδης - Απουσία
Γυρίζω σπίτι μοναχός άλλη μια νύχτα
μια καληνύχτα σου γυρεύω ο φτωχός
ξεθεωμένος από ψέματα, παζάρια και καπνούς
όλα τ' αδέσποτα ρωτώ μήπως σε είδαν
Πού να σε βρω
Της αγάπης την ουσία
τη μετρώ στην απουσία
κι όλο γίνομαι κομμάτια
πράσινα γλυκά μου μάτια
Όσα κι αν ήξερα τα ξέχασα κοντά σου
και τη ματιά σου έχω μόνο φυλαχτό
μ' ένα χαμόγελο τα σύννεφα σκορπίζεις
και με φωτίζεις μ' ένα φως αληθινό
Още една вечер самотен се връщам в къщи,
Още една вечер самотен се връщам в къщи,
едно твое "лека нощ" търся - аз бедния
до смърт уморен от лъжи, тържища и пушеци
бездомните песове питам, дали не са те виждали
Къде да те открия
Стойността на любовта
я откривам в отсъствието ти
и на парчета се разкъсвам
без топлите ти зелени очи
Каквото знаех, го забравих с теб
и само очите ти помня
с една си усмивка облаците разпръскваш
и ме осветяваш с истинска светлина
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар