Пошлостта срещу скръбта

Сега ще Ви разкажа една тъжна история. През 1994 година едно болно от лефкимия момиче се свързва с идола си - Анна Виси и я моли да прекара малко време с нея преди да почине. Анна се съгласява и в нейна памет мъжът и Никос Карвелас композира песента Елени:




Елени

Бледото ти личице
на снимките ни гледам.
Колко беше уморена,
бързаше да тръгнеш.

Тъжните ти очички,
като два облака в небето.
Къде да отидат,
накъде да пътуват?

Елени, където и да отиде, нека си щастлива.
На тази земя съдбата ти беше написана
на бяла хартия с жълто мастило,
като лимонови сълзи.

Помня колко много следобеди
ти стоеше без да отрониш ни дума;
само ме поглеждаше и се усмихваше.

Тази песничка ти пращам,
за да ти прави компания
и да не забравиш да ми се усмихваш.

А сега една пошла история. Преди няколко години текстописците на Есил Дюран решават да се изгаврят с песента и я преправят по най-пошлия начин, на български тази песен се казва "Дай Ми", а Есил компенсира гласовите си НЕвъзможности с гюбекчийски такива, хвала!


Следете секцията ни гавъри - не се задоволявайте само с копието, чуйте и оригинала :)

Ελένη

Στίχοι/Μουσική: Νίκος Καρβέλας

Το χλωμό το προσωπάκι σου
στις φωτογραφίες μας κοιτώ,
πόσο κουράστηκες, να φύγεις βιάστηκες.

Τα θλιμμένα τα ματάκια σου
σαν δυο σύννεφα στον ουρανό,
πού να πηγαίνουνε, πού ταξιδεύουνε;

Ελένη, εκεί που πας κοίτα να είσαι ευτυχισμένη,
σ' αυτή τη γη η μοίρα σου ήταν γραμμένη
σ' άσπρο χαρτί με ένα κίτρινο στυλό
σα δάκρυ από λεμόνι.

Θυμάμαι πόσα απογεύματα
καθόσουνα δίχως να βγάλεις τσιμουδιά,
μόνο με κοίταζες και χαμογέλαγες.

Σου στέλνω αυτό το τραγουδάκι μου
για να σου κρατάει συντροφιά
και να μην ξεχνάς να μου χαμογελάς.